бръстел

Речник на българския език

1. бръстел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръстел е производна форма на бръстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръстел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръстел е производна форма на бръстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).