бръснел

Речник на българския език

1. бръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръснел е производна форма на бръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръснел е производна форма на бръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).