бръсвал

Речник на българския език

1. бръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръсвал е производна форма на бръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръсвал е производна форма на бръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръсвал е производна форма на бръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръсвал е производна форма на бръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).