бръмчали

Речник на българския език

1. бръмчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръмчали е производна форма на бръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръмчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бръмчали е производна форма на бръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бръмчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бръмчали е производна форма на бръмча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бръмчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръмчали е производна форма на бръмча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).