бръмчал

Речник на българския език

1. бръмчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмчал е производна форма на бръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръмчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмчал е производна форма на бръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бръмчал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръмчал е производна форма на бръмча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бръмчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръмчал е производна форма на бръмча (мин. деят. несв. прич. м. р.).