бръмкал

Речник на българския език

1. бръмкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмкал е производна форма на бръмкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръмкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмкал е производна форма на бръмкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бръмкал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръмкал е производна форма на бръмкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бръмкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръмкал е производна форма на бръмкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).