бръмвахте

Речник на българския език

1. бръмвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бръмвахте е производна форма на бръмвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бръмвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бръмвахте е производна форма на бръмвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).