бръмвал

Речник на българския език

1. бръмвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмвал е производна форма на бръмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръмвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръмвал е производна форма на бръмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бръмвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръмвал е производна форма на бръмвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бръмвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръмвал е производна форма на бръмвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).