бръкнели

Речник на българския език

1. бръкнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръкнели е производна форма на бръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръкнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръкнели е производна форма на бръкна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).