бръкнела

Речник на българския език

1. бръкнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бръкнела е производна форма на бръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бръкнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бръкнела е производна форма на бръкна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).