бръкнало

Речник на българския език

1. бръкнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бръкнало е производна форма на бръкна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бръкнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бръкнало е производна форма на бръкна (мин. деят. св. прич. ср. р.).