бръкнал

Речник на българския език

1. бръкнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръкнал е производна форма на бръкна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръкнал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръкнал е производна форма на бръкна (мин. деят. св. прич. м. р.).