бръквала

Речник на българския език

1. бръквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бръквала е производна форма на бръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бръквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бръквала е производна форма на бръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бръквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бръквала е производна форма на бръквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бръквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бръквала е производна форма на бръквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).