бръквал

Речник на българския език

1. бръквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръквал е производна форма на бръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бръквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бръквал е производна форма на бръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бръквал — мин. деят. св. прич. м. р.

бръквал е производна форма на бръквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бръквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бръквал е производна форма на бръквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).