брусели

Речник на българския език

1. брусели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

брусели е производна форма на бруся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брусели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

брусели е производна форма на бруся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).