бронирания

Речник на българския език

1. бронирания — м. р. непълен член

бронирания е производна форма на брониран (м. р. непълен член).

2. бронирания — мн. ч.

бронирания е производна форма на брониране (мн. ч.).

3. бронирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

бронирания е производна форма на бронирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).