броил си

Речник на българския език

1. броил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

броил си е производна форма на броя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. броил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

броил си е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).