броил е

Речник на българския език

1. броил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

броил е е производна форма на броя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. броил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

броил е е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).