броило

Речник на българския език

1. броило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

броило е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. броило — мин. деят. св. прич. ср. р.

броило е производна форма на броя (мин. деят. св. прич. ср. р.).