броили

Речник на българския език

1. броили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

броили е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. броили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

броили е производна форма на броя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).