броила

Речник на българския език

1. броила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

броила е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. броила — мин. деят. св. прич. ж. р.

броила е производна форма на броя (мин. деят. св. прич. ж. р.).