броил

Речник на българския език

1. броил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

броил е производна форма на броя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. броил — мин. деят. св. прич. м. р.

броил е производна форма на броя (мин. деят. св. прич. м. р.).