броели

Речник на българския език

1. броели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

броели е производна форма на броя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. броели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

броели е производна форма на броя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).