бримчил си

Речник на българския език

1. бримчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бримчил си е производна форма на бримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бримчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бримчил си е производна форма на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).