бримчил
1.
бримчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бримчил
е производна форма
на бримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бримчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
бримчил
е производна форма
на бримча (мин. деят. св. прич. м. р.).