бримчело

Речник на българския език

1. бримчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бримчело е производна форма на бримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бримчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бримчело е производна форма на бримча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).