бранило
				
		
	
	
		
					
   
   1.
   бранило —
   преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.  
  
   бранило
    е производна форма
    на браня    (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
   
   
   2.
   бранило —
   мин. деят. св. прич. ср. р.  
  
   бранило
    е производна форма
    на браня    (мин. деят. св. прич. ср. р.).