бранили

Речник на българския език

1. бранили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бранили е производна форма на браня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бранили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бранили е производна форма на браня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).