бранели

Речник на българския език

1. бранели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бранели е производна форма на браня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бранели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бранели е производна форма на браня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).