бранела

Речник на българския език

1. бранела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бранела е производна форма на браня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бранела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бранела е производна форма на браня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).