бранел

Речник на българския език

1. бранел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бранел е производна форма на браня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бранел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бранел е производна форма на браня (мин. деят. несв. прич. м. р.).