бракувал

Речник на българския език

1. бракувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бракувал е производна форма на бракувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бракувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бракувал е производна форма на бракувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бракувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бракувал е производна форма на бракувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бракувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бракувал е производна форма на бракувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).