бракосъчетавало

Речник на българския език

1. бракосъчетавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бракосъчетавало е производна форма на бракосъчетавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бракосъчетавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бракосъчетавало е производна форма на бракосъчетавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бракосъчетавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бракосъчетавало е производна форма на бракосъчетавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бракосъчетавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бракосъчетавало е производна форма на бракосъчетавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).