бояха

Речник на българския език

1. бояха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бояха е производна форма на боя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бояха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бояха е производна форма на боя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).