боклучило

Речник на българския език

1. боклучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

боклучило е производна форма на боклуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. боклучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

боклучило е производна форма на боклуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).