бозала

Речник на българския език

1. бозала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бозала е производна форма на бозая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бозала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бозала е производна форма на бозая (мин. деят. св. прич. ж. р.).