бодваха

Речник на българския език

1. бодваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бодваха е производна форма на бодвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бодваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бодваха е производна форма на бодвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).