боготворял

Речник на българския език

1. боготворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

боготворял е производна форма на боготворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. боготворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

боготворял е производна форма на боготворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).