боготворило

Речник на българския език

1. боготворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

боготворило е производна форма на боготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. боготворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

боготворило е производна форма на боготворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).