боготворил

Речник на българския език

1. боготворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

боготворил е производна форма на боготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. боготворил — мин. деят. св. прич. м. р.

боготворил е производна форма на боготворя (мин. деят. св. прич. м. р.).