боботили

Речник на българския език

1. боботили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

боботили е производна форма на боботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. боботили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

боботили е производна форма на боботя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).