боботила

Речник на българския език

1. боботила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

боботила е производна форма на боботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. боботила — мин. деят. св. прич. ж. р.

боботила е производна форма на боботя (мин. деят. св. прич. ж. р.).