бляскаха

Речник на българския език

1. бляскаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бляскаха е производна форма на бляскам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бляскаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бляскаха е производна форма на бляскам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).