бляла

Речник на българския език

1. бляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бляла е производна форма на блея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

бляла е производна форма на блея (мин. деят. св. прич. ж. р.).