блъфирахте

Речник на българския език

1. блъфирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

блъфирахте е производна форма на блъфирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. блъфирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

блъфирахте е производна форма на блъфирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).