блъснал

Речник на българския език

1. блъснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъснал е производна форма на блъсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блъснал — мин. деят. св. прич. м. р.

блъснал е производна форма на блъсна (мин. деят. св. прич. м. р.).