блъскало

Речник на българския език

1. блъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъскало е производна форма на блъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъскало е производна форма на блъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. блъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

блъскало е производна форма на блъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. блъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блъскало е производна форма на блъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).