блъскал

Речник на българския език

1. блъскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъскал е производна форма на блъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блъскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъскал е производна форма на блъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блъскал — мин. деят. св. прич. м. р.

блъскал е производна форма на блъскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. блъскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

блъскал е производна форма на блъскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).