блъсвало

Речник на българския език

1. блъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъсвало е производна форма на блъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъсвало е производна форма на блъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. блъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

блъсвало е производна форма на блъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. блъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блъсвало е производна форма на блъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).