блъсвал

Речник на българския език

1. блъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъсвал е производна форма на блъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъсвал е производна форма на блъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

блъсвал е производна форма на блъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. блъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

блъсвал е производна форма на блъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).